Квадратни уравнения решаваме чрез разлагане на множители, извличане на квадратен корен или формулата с дискриминанта. Първо привеждаме уравнението до ax² + bx + c = 0, където a ≠ 0. Изборът на метод зависи от коефициентите, а всяко получено решение се проверява в първоначалното условие.
Стандартният вид определя коефициентите
Квадратно уравнение съдържа неизвестното на втора степен и след опростяване има ненулев коефициент пред x². В записа ax² + bx + c = 0 буквите a, b и c са известни числа, а x е неизвестното. Ако a = 0, уравнението вече не е квадратно.
Преди да разпознавате коефициентите, преместете всички членове от едната страна. Например x² = 5x − 6 се записва като x² − 5x + 6 = 0. Тогава a = 1, b = −5 и c = 6; знакът минус е част от стойността на b.
При 2x² − 8 = 0 липсва членът с x и b = 0. При 3x² + 6x = 0 свободният член липсва и c = 0. Записването на тези нули предотвратява разместване на коефициентите при използване на общата формула.
Кой метод е най-удобен
Ако уравнението има вида x² = k, търсим квадратните корени на k. За положително k има две противоположни реални решения, за k = 0 има едно, а за отрицателно k няма реални решения. В този материал работим само в множеството на реалните числа.
Когато свободният член е нула, изнасянето на x е естественият първи избор. При лесни цели коефициенти може да помогне разлагане на два линейни множителя. Произведението е нула точно когато поне един от множителите е нула, което превръща задачата в две линейни уравнения.
Дискриминантата D = b² − 4ac работи за всяко квадратно уравнение в стандартен вид. При D > 0 има два различни реални корена, при D = 0 един двоен корен, а при D < 0 няма реални корени. За D ≥ 0 използваме x = (−b ± √D)/(2a).

Като допълващ материал прочетете Как да превръщаме текстова задача в уравнение. Изберете от него една приложима идея и я използвайте при следващото упражнение, вместо да променяте едновременно целия си начин на работа.
Пример 1: разлагане на множители
Задача: решете x² − 5x + 6 = 0. Търсим две числа с произведение 6 и сбор −5, защото те ще бъдат свободните членове в множителите. Числата са −2 и −3, следователно x² − 5x + 6 = (x − 2)(x − 3).
От (x − 2)(x − 3) = 0 следва x − 2 = 0 или x − 3 = 0. Получаваме x = 2 и x = 3. Не е нужно и двата множителя да са нула едновременно; достатъчно е един от тях да бъде нула.
Проверката за 2 дава 4 − 10 + 6 = 0. За 3 получаваме 9 − 15 + 6 = 0. Разкриването на скобите е допълнителна проверка на самото разлагане: x² − 3x − 2x + 6 действително е първоначалният израз.
Пример 2: дискриминанта със знак минус
Задача: решете 2x² − 3x − 2 = 0. Коефициентите са a = 2, b = −3 и c = −2. Дискриминантата е D = (−3)² − 4·2·(−2) = 9 + 16 = 25, така че √D = 5.
Замествайки във формулата, получаваме x = (3 ± 5)/4. Първият корен е (3 + 5)/4 = 2, а вторият е (3 − 5)/4 = −1/2. Знаменателят 4 се отнася за целия числител, не само за квадратния корен.
При x = 2 имаме 2·4 − 3·2 − 2 = 8 − 6 − 2 = 0. При x = −1/2 получаваме 2·1/4 + 3/2 − 2 = 1/2 + 3/2 − 2 = 0. Двата корена удовлетворяват уравнението и не се изключват от допълнително условие.

Пример 3: защо не делим направо на x
Задача: решете 3x² + 6x = 0. Изнасяме общия множител 3x и записваме 3x(x + 2) = 0. Тъй като 3 не е нула, нулевото произведение идва от x = 0 или x + 2 = 0.
Следователно решенията са 0 и −2. Ако бяхме разделили направо на x, щяхме да получим 3x + 6 = 0 и да загубим решението x = 0. Делението на израз, който може да бъде нула, не е безопасно без отделно разглеждане.
Проверяваме: при 0 двата члена са нула, а при −2 получаваме 3·4 + 6·(−2) = 12 − 12 = 0. Този пример показва защо изборът на кратък метод трябва да бъде съобразен с допустимостта на всяка стъпка.
Като допълващ материал прочетете Как да намалим грешките от невнимание по математика. Изберете от него една приложима идея и я използвайте при следващото упражнение, вместо да променяте едновременно целия си начин на работа.
Двоен корен, липса на корени и текстови задачи
При x² − 6x + 9 = 0 имаме D = 36 − 36 = 0 и x = 6/2 = 3. Същото се вижда от (x − 3)² = 0. Пишем един реален корен, като можем да уточним, че той е двоен; не го изброяваме като две различни числа.
За x² + 4 = 0 дискриминантата е −16. Няма реално число с квадрат −4, защото квадратът на всяко реално число е неотрицателен. Това е завършен отговор в реалните числа и не означава, че задължително сме допуснали грешка.
При текстова задача получените алгебрични корени трябва да се съпоставят със смисъла на неизвестното. Ако x е дължина, отрицателната стойност не е допустима. Ако x е произволно реално число, не можем да отхвърлим отрицателен корен само защото изглежда неудобен.
Теоремата на Виет дава полезна контролна проверка: сборът на корените е −b/a, а произведението е c/a. За втория пример сборът 2 − 1/2 = 3/2 съвпада с −(−3)/2, а произведението −1 съвпада с −2/2. Това не заменя внимателната проверка на условието.
Въпроси, които възникват при упражняване
Трябва ли винаги дискриминанта?
Не. При x² = 9 директно получаваме x = 3 или x = −3. Общата формула е универсална, но разпознаването на структурата често намалява смятането и риска от знакова грешка.
Защо √9 е 3, но x² = 9 има два корена?
Символът √9 означава неотрицателния квадратен корен 3. Уравнението пита кои числа имат квадрат 9, а това са 3 и −3. Знакът ± при решаването отчита и двете възможности.
Какво правим, ако D не е точен квадрат?
Запазваме корена в точен вид, например √5. Закръгляме само ако условието го изисква, като посочим точността. Приближението не бива незабелязано да замени точния алгебричен отговор.
Следващата полезна стъпка
Направете кратка серия от четири уравнения: с лесно разлагане, с дискриминанта, с нулев свободен член и с двоен корен. Преди всяко решение назовете избрания метод и причината. Накрая заместете корените, проверете сбор и произведение и запишете дали има ограничения от текста на задачата.
Ако самостоятелната работа не изяснява къде възниква затруднението, полезна е насочена обратна връзка. Възможност за такава подкрепа предлага Уроци по математика за 8–11 клас в Пловдив. Целта на първия разговор е да се уточнят текущото ниво и конкретната учебна трудност, преди да се избере подходящ обем упражнения.
За присъствена помощ в Пловдив ориентирът е Кючук Париж, район Южен. Можете да обсъдите подходяща подготовка чрез страницата за контакти, като посочите класа, темата и пример за задача, която затруднява ученика. Конкретният пример помага разговорът да започне от реална потребност.



